Алексей Юриевич Шадринов (22.03.1973, град Белозерск, Вологодска област - 24.02.1992, войнска част край град Красноярск, погребан в родния си град) е руски поет (ударението във фамилията му трябва да се поставя на третата сричка). Роден в най-стария град на руския Север (споменава се за първи път през 9 век). От тези места са и поетите Сергей Викулов и Сергей Орлов. Учи в средно училище №1 в Белозерск от 1980 до 1990 г. Особено високо цени Рубцов. „На тринадесет години написва първите си необикновено изразителни и зрели стихове…” (Николай Дорошенко), някои от които са публикувани в районния вестник. През 1991 г. е призован в армията, където загива трагично на 19 г. - открит е обесен във войнишката кухня. Престъплението е неразкрито и досега - обявено е за самоубийство, но има основания да се мисли и за убийство, предшествано от побой, извършен от стария войник сержант Ирисбаев. Същия Ирисбаев дълго издевателства, унижава и пребива Шадринов. Преди заминаването си в армията поетът приема Свето Кръщение (бил е вярващ, православен), решава да изгори стиховете си, но по щастлива случайност ръкописите му са спасени. Автор и на проза - миниатюри, разкази. След смъртта на поета, надарен с огромен талант, излизат книгите „Далечен плач” (Вологда, 1994, под редакцията на писателя Александър Циганов) и сборникът с избрани стихотворения и поеми „Златна алея” (изд. на сп. „Наш съвременник”, Москва) през 2001 г. Автор на медитативно-изобразителна пейзажна лирика и на извънредно драматична лирика - гражданска и философска. Тя е пропита от вяра в Бога, семейството, родината, природата. Цялото му творчество е създадено между 12 и 18 - годишна възраст. Шадринов е наследник на традицията на Батюшков, Веневитинов, Лермонтов, Есенин и Николай Рубцов (и на трагичните им съдби).

Публикации:

За Алексей Шадринов:

СЛОВО ЗА ШАДРИНОВ/ автор: Виктор Бараков/ брой 37 февруари 2012