Ищван Шинка, унгарски писател, е роден на 24. 09. 1897 г. в град Салонта, Трансилвания. Отрано остава сирак. Работи тежък физически труд като ратай, самообразова се с цената на големи трудности. В първата си поетична книга „Химни пред вратата на Изтока” (1934) пресъздава социалните стремежи на селячеството. Пише в жанра на баладата, която обогатява с фолклора на местния му бихарски край. Следващите му стихосбирки са: „Селска песен” (1935), „Обвинение” (1939), „По пътя на безотечествените” (1943), „Баладична книга” (1943) - те носят силен социален заряд и бунтовна решимост. През 60-те г. издава книга с разкази и няколко стихосбирки, автобиографичния роман „Изповедта на черното овчарче”. Посмъртно излизат „Стихотворения” (1977), удостоен е и с наградата „Кошут” (1990). Умира на 17. 06. 1969 г. в Будапеща.

Публикации:

Поезия:

ВЗЕМИ МЕ, ВРЕМЕ, В СВОИТЕ РЪЦЕ/ превод: Генчо Христозов/ брой 36 януари 2012