Галактион Табидзе

превод: Марко Марков

А ти си на тринадесет. О, старостта на тези
тъй мои две ръце в неясния ми ден,
където детските усти на всички аритметики
тринайсет пъти смеят се над мен.

Аз бъркам се в тринадесет решения…
И как е весело! И как съм бял!
Тринадесет куршума, оръжейнико,
отлей ми - за да се погубя цял.

А ти, момиченце, с детински жестове,
над синьото кълбо игриво „не”,
как смело днес владееш вечно женските
и плавно мъдри свои рамене.

И аз съм вдигнат радостно и песенно,
от нещастливото число пленен,
на старостта в тринайстата й степен.
О, шегобиецо, сълзата ти е в мен.