Отар Чиладзе

превод: Марко Марков

***
Земята е от болка звук.
Какво й е? Снегът я плака.
Къде си? Другото е тук:
нощта - за мрак, свещта - за мрака.

И аз - за твоя съд готов,
безропотно, с надежда няма.
И твоят глас. Кажи, любов,
как той при мен е и го няма?

Луната, будна зарад нас,
в ключалката сега наднича.
Към стаята я влача аз
и ти глава на нея свличаш.