Олег Шестински

превод: Кръстьо Станишев

Сред рози вървях, сред трева,
ухаеща и непозната.
Но ставаше друг от това
пейзажът, навис в планината.

Чимширът отстъпва в лъчи,
а букът нагоре се рее
и дивата шипка търчи,
усетила хлад да се лее.

Вървях към планинския свод…
И кряка в лещаците сврака,
лайкучки въртят хоровод -
в Русия отново съм сякаш.