Анна Каландадзе

превод: Марко Марков

***
Ловецът мрачно и бездарно
залага своя ням капан.
Тук идва тихата глухарка -
ще я дочака тъжна длан.

А по опасната алея
прибягваме от много дни.
И плашим се като елени
от сенките си стари ний.

Бъди, глухарко, осторожна,
човекът е отвек безкрил.
Нима не чуваш
как тревожно
за тебе плаче твоя мил?