Миртиотиса

превод: Кръстьо Станишев

Нима това е любовта?
Горещият копнеж в кръвта -
да те усетя.
Когато мрак се възцари,
аз търся теб - там де гори
прозорец светъл.

Мълчанието ли е тя?
То сключва моите уста,
щом те съгледам,
дори когато съм сама,
стоя в екстаз, в полутъма,
безмълвна, бледа.

Нещастието ли е тя?
С крилца на ангел долетя
в самотността ми,
отново да те позове,
със свойте нежни дарове
да те измами.

Какво е тя? Нима е зло?
И злото е добре дошло
от твое име,
върховно щастие е то,
щом падна тихичко, без стон,
пред теб, любими.