Михаил Синелников

превод: Никола Инджов

***
Ти бе девойката с очите сини,
сега - жената с погледа вгорчен.
Преминаха над мене твоите години,
летяха редом, но не бяха с мен.
В сърцето ми свистяха като вятър,
навеки сляха се в един-единствен глас.
Не в думата личи поезията свята,
а някъде над тях или дълбоко в нас.

***
Отиват в здрача син
годините лениви.
Кълбят се като дим,
като вода преливат.

Но още гледат в мен
безброй лица човешки -
от глъбина и тлен,
от далнини мъртвешки.

Векът неописуем,
заченат в грях и страх,
кикоти се срещу им
и плаче подир тях.

ГРАДОВЕ

Прилича Петербург на Рига
в летаргията си блажен,
там пита каменна въздига
гранит към месеца студен.

При праг, покрит със тънка плесен -
томителен предздрачен час,
на котки мириса възнесен,
смрачения светилен газ…

Приличат си с подобни сходства
Сайгон, Бомбай, Сеул, Мадрас,
и със захвърлени сиротства
сред оргии, любов и власт.

А с хълмите си коленичил
пред висоти с неземен дим,
Тблиси е съвсем приличен
на стария Йерусалим.

…В открит прозорец - ложе, маса,
семеен рай, семеен ад…
Еднакви вечери това са
във всеки град, във всеки град!