РУДАКИ
превод: Литературен свят
От поета Рудаки (329 г. л. х./940 г.). до нас са доши само 900 бейта. Той бил сляп, което известно време е учудвало всички изследователи на творчеството му. В стиховете му присъстват всички ярки граматически особености на хорасанския стил. Понякога той заменял персийските думи с арабски (харб вместо джанг, хасм вместо душман и т. н.). В творчеството му има както произведения в морализаторски план, така и в лиричен.
Вероятно е бил автор и на римувани повествователни произведения (поетичния вариант на „Калила и Димна” и поемата „Синдбад-наме”, която му се приписва). В творчеството си използовал формите маснави, кита, касида и рубаи. Неговите кита са най-вече с назидателен характер, а касидите - с панегиричен. Впрочем, в някои касиди той описва своите мисли и чувства, като го прави толкова умело, че оказва въздействие на читателя.
Приписват му и създаването на стихотворната форма рубаи. В касидите му се чувства духът на епоса, макар че има и дух на лекомислие. В композициите и образите на поезията важна роля играе природата. В стиховете му срещаме следи от зороастрийската култура и древен Иран от доислямската и доарабска епохи. Фантазията му преобразува субективните преживявания в емоционални проявления.
—————————–
Първият персийски поет, създал касида, спазвайки всичките й структурни особености, бил Рудаки. Абу Абд Аллах Джафар бен Мухамад се родил в село Рудак, недалече от град Самарканд. По време на управлението на Саманидите в Хорасан той заедно с Абу Шукур Балхи, Абу ал Муайид Бухараи, Фаралави, Шахид Балхи и други персийски поети достигнал най-висшето поетично майсторство, поставяйки персийския стих на едно ниво с арабския.
Малко ни е известно за началото на живота му. Около 290 г. л. х./ 902 г. Рудаки станал известен като поет и музикант в родното си село, което сега се намира в северната част на Таджикистан и се нарича кишлак Панджруд, което му и позволило да се появи пред двора на Саманидите. Тази връзка с двора и дружбата с държавниците от Саманидската династия оказали своето влияние върху живота на поета.
Отначало Рудаки започнал да преработва в стихове книгата „Калила и Димна”, но до нас са стигнали само няколко бейта от този труд. Поетът бил сляп, което също се отразило на творчеството му. Бил ли е сляп по рождение? Ауфи и Джами предполагат, че се е родил сляп.
Но стиховете му свидетелстват за обратното. Явно през в 325 г. л. х./936 г. по обвинение в принадлежност към сектата на карматите бил изгонен от двора, а после осъден на ослепяване. Рудаки бил приятел с везира Абу ал Фазл Балами, който през 326 г. л. х./937 г. бил свален от поста си.
Разказват, че Рудаки винаги имал при себе си четец на стихове. В персийската литературна традиция такъв четец (рави) наричали човека, който знаел наизуст стихове на поета и ги декламирал на събиранията. Четецът на Рудаки се казвал Мадж.
Ако се вярва на съобщенията на житийната литература, Рудаки бил един от най-плодовитите поети на света. Така Рашиди Самарканди (VI в. л. х./ XII в.) в книгата „Саад-наме” съобщава, че поетът е написал общо 1 милион и 300 хиляди бeйта. Джами определя общия брой на бeйтовете му с цифрата 100 300. Възможно е тук да се взема под внимание също така „Калила и Димна”, известния дастан „Синдбад-наме”, както и поемата „Ардавираф-наме”, написани от Рудаки.
Но творчеството на поета има особено значение в областта на създаването на касиди. В неговите касиди няма хиперболи и прекалени възхвали за онзи, към когото е адресирано стихотворението. Дори молитвената част на касидите му се ограничава с пожелание за дълъг живот.
Рудаки писал с голямо умение и елегични стихове. Особено му се удали елегиите за смъртта на Шахид Балхи и Муради. Ще цитираме един известен бейт от тази за Шахид Балхи:
Керванът на Шахида продължи напред, /а ние останахме и мислим за него. / С две очи и едно тяло стана по-малко,/ разумът намаля хилядократно.
Рудаки написал елегия на персийски за мъдреца и философа Шахид Балхи в рамките на традицията за такива стихове. В касидите на поета могат да се открият и образци на стихотворни инвективи (хаджв), лишени от каквито и да е неуместни преувеличения и изглеждащи обикновено доста меки и безобидни.
Лиричните встъпления (тагазул) в касидите му положили основата на развитието на перийската газела. Описанието на любимата и света, в който живеят влюбените, дава особена красота на лиричните му стихове. Едва век по-късно подобни стихове започнал да пише Фарухи. Трапезната (винена) поезия (хамрийат), присъстваща в значителна степен в гръцката, арабската и други литератури, заемала специално място и в творчеството на Рудаки. Стилът му се отличавал с устойчиви сравнения и оригинални метафори.
Донеси ми вино, такова, че да си кажеш - течащ рубин,
или такова, което проблясва на слънцето като изтеглена сабя.
В тази винена касида той довежда до съвършенство използването на възможностите на персийския език:
Майката на виното трябва да бъде пренесена в жертва,
детето й са взели и затворили в тъмница.
В началото на XX в. стиховете на Рудаки били проучени и изследвани за тяхната достоверност от проф. Саид Нафиси. За съжаление, от цялото творчество на поета до нас са стигнали само 1047 бейта (най-вече от стари речници и житийни книги (тазкира)).
Рудаки умира през 329 г. л. х./ 940 г. - в годината на раждането на Фирдоуси.
Из “История на персийската литература”, Санкт Петербург, 2007
