Карло Каладзе

превод: Марко Марков

***
Ето, всичко облече трева.
Колко багри летяха и пяха!
А пък аз съм
                  отново слова.
Те душата ми пак завладяха.

Жълто, бяло, карминено…
                                        Мак
листи своята сила потайна.
Пъстротата разбрах ли? И как?
Виж, читателю, колко е странна.

Не, и бог не разстила килим
с цвят един -
                    чернобяло олово.
На словата необходим,
не разбрах най-значимото слово.

С всичко скъпо от този език
бях приятел,
                  добър и потребен.
Но кое е най-нежния вик,
за да бъда, читателю, с тебе?