Карло Ражденович Каладзе [р. 16 (29).3.1904, град Кутаиси - 1988], e грузински съветски поет и драматург. Публикува от 1920 г. - стихове в сп. „Момавали” (Бъдеще). В 1925 влиза в групата „Пролемат” (Нов фронт за пролетарска литература). Член на КПСС от 1939. Първата му книга със стихове е публикувана през 1926. Създава поетични картини на нова Грузия („Викът на Изтока”, 1926; „Дарял”, 1926; „Песен на конника”, 1927, и др.). В „Хертвиски изгреви” (1937, 1964) е изобразено строителството на социализма през 30-те г. Поемата „Учардиони” (1933) е посветена на колективизацията на селското стопанство в Грузия. Героичните теми от Великата Отечествена война (1941-1945) са в основата на поетичния цикъл „Срещи на бойното поле” (1942). В цикъла стихове „Отново в родното село” са показани селски грузински пейзажи. В поезията на Каладзе е развита и темата за дружбата между народите („Московчани”, „Песни на брега на Днепър”, „Ние искаме мир” и др.). Автор на пиесите „Как беше това” (1929), „Дом на брега на река Кура” (1931), „Хатидже” (1933), „Комедия за една нощ” (пост. 1945) и др., изиграли значителна роля в развитието на грузинската драматургия и театъра. Награден с три ордена, както и медали. Издава още „Избрани стихове” (1949), „Избрано” (1955), „Стихове, песни, балади” (1957), „Стихове” (1957), „Младостта на Грузия” (1959), „На хълмовете на Грузия” (1959); „Стихотворения” (1963); „Стихове и поеми” (1968); „Стихотворения и поеми” (1970), „Мисли” (1970). Автор на стихове за деца.

Публикации:

Поезия:

ЕТО, ВСИЧКО ОБЛЕЧЕ ТРЕВА…/ превод: Марко Марков/ брой 35 декември 2011