Ахмад Тамимдари

превод: Литературен свят

От гледна точка на стила Низами Ганджави (599 г. л. х./1202 г.) е близък до Хакани, но основната част от творчеството си е посветил на създаването на поеми-маснави, и имал толкова голям успех, че малцина от персийските поети би могъл да се похвали с толкова възторжен прием от читателската публика.

Той е преди всичко разказвач, който с езика на стиха създавал великолепни римувани повествования. Езикът му е много образен и илюстративен, великолепно предава целия полет на фантазията на поета.

Най-важните му произведения, обединени под общото наименование „Хамса” („Петопоемие”), получили всеобща известност.

Поемата „Махзан ал асрар” („Съкровищница на тайни”) е посветена на мистицизма и аскетизма, „Хусров и Ширин” е лирическа поема за сасанидския шах Хусров и неговата възлюбена Ширин, поемата „Лайли и Маджнун” преразказва разпространената сред арабските племена легенда, в поемата „Хафт пайкар” („Седем красавици”), или „Бахрам-наме”, поетът разказва за Бахрам Гур, а в „Искандер-наме - за Искандер (Александър Македонски).

Всички пет поеми са обединени в един цикъл „Хамса”.

Поетът също така е съставил и диван касиди и газели.

Повествователният стил на Низами привлякъл вниманието на поетите от по-късни периоди, което станало причина за многобройни подражания.

Из “История на персийската литература” , Санкт Петербург, 2007