Низами Ганджеви Абу Мохамед Иляс ибн Юсуф Заки Муайад (град Гянджа, 1140/1146 - град Гянджа, 1201/2- 1209) е персийски поет и философ. Класик на персийската литература. Роден в кавказкия град Гянджа - център на иранската култура по онова време, на територията на съвременен Азербайджан, в държавата на Илдегизидите -велики атебеки (регенти) на селджукските султани. Официално признатата дата на раждането му от ЮНЕСКО е между 17 и 22.08. 1141 г. Баща му Юсуф ибн Заки е от Кум и е бил вероятно чиновник. Предполага се, че майка му Раиса е кюрдка и дъщеря на вожд на кюрдско племе. Родителите му умират рано. Получава блестящо за времето си образование, като млад пише лирични стихове. Наричан „хаким” (мъдрец). Пише на персийски език. Принадлежал към средните градски слоеве. Около 1173 г. се жени за тюркската робиня Афак (Апак), възпята в стиховете му, от нея има син Мохамед. Тя умира през 1178/1179 г. После се жени още два пъти, но и двете му съпруги умират. Не е бил придворен поет, задоволявал се с малките помощи, давани му от феодалните владетели за посвещаваните им поеми. Официално не е известно да е членувал в суфийски орден. Приживе е удостоен с почести и се е ползвал с уважение. Според предание атабекът поканил Низами в двора, но получил отказ, но тъй като считал поета за свят човек, му подарил пет хиляди динара и 14 села. Никога не напуска родния си град. Внася в персийската епична поезия разговорната реч и реалистичния стил. Основното му съчинение - „Петокнижие” („Хамсе”, „Пет скъпоценности”), се състои от 5 поеми: „Съкровищница на тайни” (написана между 1173 и 1180), „Хосров и Ширин” (1181), „Лейли и Меджнун” (1188), „Седем красавици” (1197) и „Искандер-наме” (около 1203). Петте поеми са написани в стихотворната форма маснави (двустишия), а общият брой двустишия е 30 000. Запазен е и част от лирически диван: 6 касиди (оди), 116 газели (лирични стихотворения), 2 кита и 30 рубаи, но по думите на средновековните биографи на поета, това е само малка част от лириката му. „Петопоемието” оказва огромно влияние върху развитието на много източни литератури и на целия персоезичен свят. Творчеството му въздейства на поети като Хафез, Руми, Саади, Гьоте. През 1947 в СССР широко е отбелязана 800 г. от рождението на Низами. Над гроба му в Гянджа през 1947 г. е построен мавзолей. Гробът му край родния му град и до ден днешен е място за поклонение. В Иран творчеството на Низами и досега е изключително популярно. При иранците от древността съществува традиция на декламирането на поетични произведения, което може редовно да е чуе по радиото, да се види по телевизията, в литературните общества, дори в чайните и във всекидневната реч. Съществува специален конкурс по декламиране на поезия, наречен „Муша-арех”. Творчеството на Низами е източник и символ на тази древна традиция. По сюжета на поемата „Седем красавици” („Хафт пейкар”) на Низами Джакомо Пуччини създава операта „Турандот” (1926). В Азербайджан, Русия и Ташкент има многобройни паметници на поета, на негово име са наречени улици и райони.

Публикации:

Поезия:

ИЗ „ПЕТОПОЕМИЕ”/ превод: Найден Вълчев/ брой 43 септември 2012

УНИЗИХ СЕ ПРЕД ТЕБЕ…/ превод от руски: Николай Бояджиев/ брой 51 май 2013

За Низами Ганджеви:

НИЗАМИ/ автор: Абузар Ебрахими Торкаман/ брой 35 декември 2011

НИЗАМИ ГАНДЖЕВИ/ автор: Ахмад Тамимдари/ брой 35 декември 2011