Григол Абашидзе

превод: Марко Марков

***
Не зная сам какво със мене става,
но друга красота душата не разбира.
Страната чужда в мен се раздвоява
и Грузия в очите ми се взира.

Свещта й като слънчице изгрява
посред звезди, във вятър, който тича.
И казвам, ако нещо изумява:
о, как това на Грузия прилича.

Природата е само на словата
подвластна. От възторзи онемявам
и всичко несравнимо на земята
аз с Грузия единствено сравнявам.