Григол Абашидзе

Григол Григориевич Абашидзе [р.19.7(1.8).1914, село Зеда Ргани, сега град Чиатура -29.07. 1994, Тбилиси] е грузински писател, преводач и общественик. Завършва средно училище в Тбилиси (1931) и филологическия факултет на Тбилиския университет (1936). Публикува от 1934 г. Герой на поезията му е съветският човек и труженик («Вечно в доспехи», 1938, «Основоположник», 1939). В годините на Отечествената война пише «Врагове» (1941), «Двубой на танкове» (1941), «Знамена» (1943), поемата «Непобедимият Кавказ» (1943). В стихотворните цикли «На южната граница» (1949) и «Ленин в Самгори» (1950; Сталинска награда втора степен за двата цикъла, 1951) разкрива силата на съветския патриотизъм. В поемата «Георги VI» (1942) е показана борбата на грузинския народ срещу пълчищата на Тамерлан, за национална независимост. Автор на драматичните поеми «Легенда за първите тбилисци» (1959) и «Пътешествие в три времена» (научно-фантастична,1961), историческите романи за Грузия през 13 в. (1 книга, 1957 - «Лашарела», 2 книга - «Дълга нощ», 3 книга - «Цотне, или падение и извисяване на грузинците», издадени заедно през 1970 г.), роман на съвременна тема - «Корнали» (1968). Книги с поезия: «Пролет в черния град» (1940); «Планини и скали» (1956), «Избрано» (1958), «Стихотворения и поеми» (1961), «Златното лозе» (1966) и др. Пише и за деца - поемите «Най-малкото пиленце» (1943), «Лястовица в Рустави» (1950), «Герои» (1951) и други. Преводач на Пушкин, Мицкевич, Петьофи, Пабло Неруда, Михай Еминеску, Иван Вазов, Христо Ботев, Иван Франко и други поети. През 1941-1942 г. е отговорен секретар на сп. «Мнатоби», през 1944-1950 г. - отговорен редактор на хумористичното списание «Нианги», както и на сп. «Дроша». Член на КПСС от 1944. Първи секретар на СП на Грузия от 1967. Депутат във Върховния Съвет на СССР (1970-те г.-1989). Герой на социалистическия труд (1974). Член на Президиума на Върховния Съвет на Грузинска ССР. Академик на Академията на науките на Грузинска ССР (1979). Заедно с А. В. Абашели е автор на текста на държавния химн на Грузинска ССР. През 1974 г. заедно с О. Гончар, С. Михалков и Д. Кугултинов публикува в «Литературная газета» критика на Солженицин във връзка с излизането на «Архипелаг ГУЛАГ». Награден с ордени «Ленин» (1974), «Октомврийска Революция» (1984), «Трудово червено знаме» (1985), «Почетен знак», медали. Произведенията му са превеждани на френски, английски, руски, украински и други езици. Погребан в Дидубийския пантеон на писателите и обществените дейци в Тбилиси. Удостоен с Държавната награда на Грузия (1994, посмъртно).


Публикации:


Поезия:

НЕ ЗНАЯ САМ КАКВО СЪС МЕНЕ СТАВА…/ превод: Марко Марков/ брой 35 декември 2011

ЩЕ СЕ ПОВТОРИ/ превод: Димитър Василев/ брой 42 юли 2012

ИСТИНА/ превод: Найден Вълчев/ брой 46 декември 2012

ДЛАН/ превод: Марко Марков/ брой 134 януари 2021