Георгий Леонидзе

превод: Марко Марков

***
Какво очакваш ти от мене, време?
Какви, отговори ми, искаш песни?
Покой ми дай! И нека той довее
до мен води - прозрачни и отвесни.

Защо сгъстяваш въздуха безкраен?
Крила си нямам аз отколе вече.
И сам съм. О, какво направи, Каин!
Та твоят брат ми беше брат, човече!

***
Както сьомгата в Каспий се мята с тъга
и приема от камъка рана след рана,
и жадува за нещо кипящо сега,
замъглено, неясно и с име Арагва,

тъй влече ме към тебе, край роден и скъп!
Бащин край, приюти във водата си бистра
ти душата ми, цялата в рани и скръб!
Ще се вместя ли в твоята бъдеща искра?