Георгий Николаевич Леонидзе [15(27).12.1899, село Патардзеули, сега Сагареджойски район, - 9.8.1966, Тбилиси] е грузински съветски поет, народен поет на Грузия (1959), академик на АН на Грузинска ССР (1944). Член на КПСС от 1945. От 1913 г. учи в Тбилиската семинария. Печата от 1911 г. В ранната му лирика преобладава патриотичната насоченост. През 1918 г. се включва в групата на грузинските символисти „Сини рога”, но след няколко години се дистанцира от символизма. През 1924-1925 г. създава значителни лирически произведения като „Ниноцминдска нощ”, „Срещата на кипчака”, „Токачка” и др. В края на 20-те г. в поезията му навлиза социалистическата действителност („Нощ до Загес”, „Край бреговете на Иори”). Автор на епичната поема „Детство и младост” (1939; Държавна награда на СССР, 1941) за детството и младостта на Й. В. Сталин. По време на Великата Отечествена война 1941-1945 създава стихове за войнския и трудов подвиг на съветския народ. Той се обръща към историята, към образите на славните предци (поемите „Портохала”, издание 1951, Държавна награда на СССР, 1952; „Самгори”, 1950). Героико-романтичният патос, народността, мъжествената сдържаност на лиричната интонация са отличителни черти на поезията на Леонидзе. В последните години от живота си публикува сборника с разкази „Вълшебното дърво” (1962, руски превод 1965). В периода 1957-1966 г. е директор на института за грузинска литература „Шота Руставели” към АН на Грузинска ССР. Награден с два ордена „Ленин”, орден „Трудово червено знаме” и медали.

Публикации:

Поезия:

КАКВО ОЧАКВАШ ТИ ОТ МЕНЕ, ВРЕМЕ?…/ превод: Марко Марков/ брой 35 декември 2011