Ахмад Тамимдари

превод: Литературен свят

През V в. по летоброенето от хиджра (л.х.) /XI в. най-изтъкнат автор на персийски дубайти бил Баба Тахир. Той живял в средата на V в. л. х./XI в. и бил съвременник на Тогрул Салджуки. Поетът се родил в края на IV в., през 447 г. л. х./ 1055 г.
Тогрул се срещнал с Баба Тахир, който по онова време вече бил признат религиозен мистик и бил преминал няколко етапа (макамат). Авторът на книгата „Рахат ал-судур” разказва за тази среща на страници 98-99 от своя труд.
Рашид Йасами отнася датата на раждането на поета към 390-391 г. л. х./1000-1001 г., като предполага, че е роден в Хамадан или в Лурестан. Хидайат счита, че Баба Тахир умира през 410 г. л. х./ 1019 г., което не изглежда вероятно. В едни източници го наричат жител на Хамадан, а в други - лурестанец. Може да се предположи, че животът на поета е минал между тези две области. Сега в Хорамабад има район, наименуван в чест на Баба Тахир. Но в стиховете му се говори за Хамадан и за планината Алванд. Гробницата на поета е в Хамадан на хълма в северозападната част на града, в района, който по-рано се наричал Бун-пазар.

До нас е стигнал сборник с афоризми на Баба Тахир на арабски език, в който са изразени мистичните му възгледи (тук присъстват темите зикра, знание (марифат), религиозен екстаз (ваджд) и мистична любов (мухаббат)). Но особено значение имат стиховете му, пълни със свежи лирични емоции, предадени искрено и красиво. Лирическият герой на тези стихове е поет, създаващ елегични стихове. Някои смятат, че Баба Тахир е писал на лурски език, но изследванията, проведени от Хаданк, показват, че поетът не е писал на чист лурски диалект, а е използвал смесица от няколко диалекта. Келман Хавар предложи да се използва за характеристика на езика на този поет терминът «ислямски пахлави».

Дубайтите на Баба Тахир са твърде ограничени по съдържание. Сред тях има любовна лирика, а също и стихове за мистичната любов. Някои от четиристишията му са прости молитви към Бога, а останалата част от тях са с личен характер, описвайки живота на бедния дервиш. Но и тези описания са изпълнени много естетично. Дервишът, лягайки да спи, слага под главата си не възглавница, а глинена тухла, той не понася духовната суета и живее в тъга и мъка.

Един съвременен изследовател дава тематична класификация на стиховете на поета, откроявайки следните ключови теми в творчеството му: стремеж към природата (табиатгираи), самопознание (худшинаси), видения на Бога (худабини), любов (ишкварзи), описание на красавици (васф и дилбар), духовно вълнение (шуридаги), самотност (саргардани), стенания и плач (муйа ва зари), страдание (суз ва гудаз), жалба (гила ва фарйад), гняв и размисли за смъртта (хашм гирифтан ва маргандиши). За да има някаква представа за четиристишията на Баба Тахир, ще цитираме едно от тях:

Аз съм онзи бродяга, чието име е скитащ дервиш,
нямам ни дом, ни пристанище.
Ден ли настане, бродя по прашните пътища,
нощем под главата си слагам тухла и спя.

В това четиристишие с мистично съдържание присъства описание на самотността и духовното изумление на дервиша. Както споменахме по-горе, поетът в стиховете си е използвал особен диалект от V в. л. х./XI в., което изцяло намира своето отражение и в цитираните стихове. Той използва народния език като част от естетическата форма на четиристишията си.

Четиристишията на Баба Тахир изглеждали толкова естествени и обикновени, че народът ги приемал за народни произведения, което спомогнало за широкото им разпространение сред народните маси - те били съзвучни с потребностите на обществото от онова време. Впрочем това създало големи трудности в работата по събирането на стиховете на Баба Тахир, тъй като започнали да му приписват много други стихове, написани на същия местен диалект.

Четиристишията му били публикувани неведнъж. За първи път те били издадени в Техеран през 1274 г. л. х./1857 г. по литографски начин заедно с рубаите на Хайям. После последвали издания в Бомбай, Париж и Лондон.
Най-иззвестни са изданията от 1922 и 1952 г., подготвени от покойния Вахид Дастгарди и съдържащи 356 четиристишия, където са включени и афоризми на Баба Тахир. Последното издание на стиховете му е през 1971 г.

(със съкращения)

Из „История на персийската литература”, Санкт Петербург, 2007