Баба Тахир

Баба Тахир (Баба Тахир Урян Хамадани, около 1000 - след 1055; според друга хронология 970/971 -1026/1029) е един от ранните представители на персиийската поезия, мистик, суфи. Роден и живял в Хамадан. Водил живот в бедност, като дервиш, което показва и прозвището му „урян” - „гол”. Отличавал се с нравствената си чистота. Според традицията, бил дървосекач, на когото великите философски и морални истини се разкривали във видения. Писал дубейти (т.е. състоящи се от два бейта) на хамадански диалект. Четиристишията му са проникнати от стремеж към постигането на Бога и изобличават неправдите в света, те са естествени и близки до обикновените хора и отразяват много от мислите и страданията на различни слоеве, най-вече на градската беднота. Стиховете му дълго време се предавали устно и били записани не по-рано от XVII век. Писал теологически трактати на арабски език. Един от най-почитаните и уважавани в Иран персийски поети. Една от легендите за живота му гласи, че Баба Тахир напуснал поради недоимък град Хамадан почти гол и бос. Качил се на заснежената планина и седнал. От топлината и страстта на душата му снегът се разтопил на десет крачки наоколо. Събраните му (диван) поетични произведения включват 354 стихотворения (дубейти - четиристишия или катрени) на философски и духовни теми, 4 газели, знаменития сборник по етика, написан на арабски - „Кратки слова” („Калемате исар”) с 368 правила за поведение и афоризми за човека, науката, мъдростта, този и отвъдния свят. Любовната му лирика може да се раздели на две групи - „арифана”, т. е. всеобхватна мистична любов към Бога, и „ашикона”- любов към земна красавица, към човека. Народността на творчеството му го прави любимо и много популярно и досега сред обикновените хора в Иран, Индия, Афганистан и Средна Азия. Гробницата (мавзолей) на Баба Тахир е в град Хамадан в Западен Иран в живописен парк; в центъра на композицията се извисява потънала в цветя кула-надгробен камък, обкръжена от дванадесет колони. Около десет века гробът му е място за поклонничество. Народът го причислява към светците. Четиристишията на Баба Тахир са преведени и издадени на много езици - на руски, английски, френски, немски, чешки, арабски, турски, урду, арменски, азербайджански, узбекски и др.


Публикации:


За Баба Тахир:

БАБА ТАХИР/ автор: Ахмад Тамимдари/ брой 35 декември 2011