Йоханес Бехер

превод: Александър Миланов

Не мръдва лодката. Отнийде лъх.
…На арфа свирят тихичко вълните.
Унесен дреме вятърът без дъх,
полегнал да почине на скалите.

Безветрие! Дошъл му е часът.
Ни полъх, който свежест да дарява.
Мъртвило. Спрял е своя дъх светът.
В лазура облаче се полюлява.

От тишината мъртва уморени,
мъртвешки и платната спят. Но стига!
Дошло е времето за възкресение.

И чуваш из тръстиките шептене.
До лодката ти весел бриз достига.
Платната цъфват от опиянение.