Баруйр Севаг

превод: Марко Марков

АЗ ЗАВИЖДАМ

Аз завиждам на всички,
които живеят с вяра дълбока,
които не бъркат избраната вярна посока,
които знаят срещу кого се възправят,
които, когато роптаят, знаят защо го правят,
които надсмиват се честно и честно прославят,
които се хвърлят в борба под небесния свод,
защото знаят защо жертват своя живот.

С добра завист сърцето ми споменава
онзи, който в мъглата не се заблуждава,
не унива от стръмния път, а продължава,
не се отчайва от стихията дива,
пред лъжа не е спрял ни веднъж онемял,
за когото живота не е плодна нива,
от която трябва да вземе най-богатия дял.

Най-накрая завиждам със завист голяма
на онзи, който завист в душата си няма:
не завистливо, а с безразличие гледа
той лъжливата слава след лека победа.
(Как да завидиш на ловката котка,
която отнася парчето месо с крадлива походка?)

А на този, който клас от зрънце отглежда,
който сял е и жъне, и пак сее с надежда,
и жътва отново в полето си чака -

нему завижда само глупака!
Не е ли ясно, че моят народ
не завижда на никого в този живот?…

АЗ НЕ БЪРЗАМ

Аз не бързам.
Бърза онзи,
който закъснява.
Аз не закъснявам.
И ако се измъчвам,
то е само заради онези, които ни бавят,
онези, които ни бавят,
а често даже наричат себе си
водачи.

ПОСЛЕДНА УТЕХА

Болките, които ти причинявам,
непрекъснато пълнят с влага очите ти,
а аз се потя
от срам
и ме побиват тръпки студени.

Какво да ти кажа сега?
Утеши се поне с това,
че имат един и същи вкус, че еднакво горчат
моята пот
и…твоите сълзи.

САМОТНОТО ДЪРВО

Далеч от гората
самотно и мрачно
върху хълм се издига зелено дърво.

Отвека гората със злоба прикрита
осмива го злъчно
и себе си пита:
защо великанът, дори тя знае,
че той великан е,
не се подчинява, не се примирява
с добрия живот
на ниските в моята равна държава?
И как не може,
о, боже,
да го затвори
в своите глухи и тесни простори?

Но глупава тя е - и не разбира,
че дар е за нея то от съдбата.

Дъбът -
гръмоотводът зелен на гората.

ПРЕД ПОРТРЕТА

Животът ти напразно мина -
без смисъл и без полза ти изчезна
като проливен дъжд
в море открито.
Спечели само присмех, само хули
като самотен демонстрант.
До никой не достигна, нито се завърна -
един колет, изпратен без адрес.