Ашот Граши

превод: Марко Марков

ПОПЪТНА ПЕСЕН

             На Николай Тихонов

Остана пролетта в Армения,
където свиха щъркели гнезда,
където всичко е в цъфтеж и пение.

Остана пролетта в Армения,
където плува във Занга звезда,
приела лебедово оперение.

Остана пролетта в Армения,
където житото е свобода
и слънцето облъчва го с търпение.

Остана пролетта в Армения…
Но носиш ти в очите си сега
на север пъстрото й отражение,

където плува сред води звезда,
където житото вещае свобода.
Отнасяш ги в очите си сега.

***
Луната е двурога почти като елен,
от някого в гората жестоко устрелен.
Улучи този изстрел сърцето плахо в мен -
с еленов стон стихът ми сега е озвучен.