Аведик Исаакян

превод: Марко Марков

***
Стои приведен бащин дом,
далеч над речен бряг склонен.
А аз на всички чужд съм, щом
в чужбина бродя мълчешком.

Студен е есенния мрак
и вие вятърът над мен.
Огнището гори ли пак
на онзи роден речен бряг?

***
По вратата като вятър шумен
аз почуках - ти не ми отвори.
В планината бродейки безумен,
аз ридаех - ти не отговори.

Но върхът свидетел ми е даже,
устните ми клевети не ляха:
планината може да ти каже -
упрек не, а жалба те изпяха.

***
В поток от утринни лъчи
трепери чучулига страстна.
На нея скръб не й горчи
и пее за любов прекрасна.

Обвита в мрачна синева,
душата ми е тъй нещастна,
а над склонената глава
ликува чучулига страстна.

***
Зная, винаги има чужда страна
и душа има, страдаща в тези земи.
Тя е тъжна и като мен е една,
и изгаря от обич, и към мен се стреми.

Към ръката далечна се скланям сега
и целувам я дълго и свято,
пръсти с трепет прокарвам и с нежна тъга
по косите й - пръски от злато.

***
Погледни ме, сестрице, със светли очи -
аз ранен съм в сърцето, мен обгръща ме мрака.
Тази рана в гърдите ми ти излечи,
утеши ме, о, сестро! Аз толкова плаках.

Избърши ти сълзите ми с ласкава длан,
не ми давай да плача, аз толкова плаках.
Пропъди от челото ми тази мъгла,
пожали ме, о, сестро! Аз толкова плаках.