Аведик Исаакян
Аведик Саакович Исаакян, арменски поет и прозаик, е роден на 19 (31).10.1875 г. в село Казарапат, близо до Александропол (днес Гюмри, Армения). Учи в Аричския манастир, после в Ечмиадзинската духовна семинария (1889-1892) и като свободен слушател в университета в Лайпциг (1893-1895). Публикува от 1892 г. За антицарската си дейност и за участието си в арменската революционна партия „Дашнакцутюн” е арестуван, прекарва година в затвор, после е интерниран в Одеса (1896). През 1897 г. издава първия си сборник със стихове „Песни и рани”. Учи в университета в Цюрих до 1902 г., когато се връща в Армения, по-късно живее в Тифлис. През 1908 г. е арестуван за втори път, прекарва половин година в тифлиския затвор. В 1909-1911 г. написва философската поема „Абу Лала Маари”, характерна със силния си социален критицизъм. През 1911 година емигрира от Руската империя, тъй като е преследван за революционната си дейност, живее зад граница (Константинопол, Цюрих, Виена, Женева, Берлин, Венеция, Париж) до 1936 г. (с пребиваване в Съветска Армения през 1926 г., тогава издава сборника си „Лулата на търпението”, 1928), съдейства активно за каузата на арменците в Османската империя, остро осъжда геноцида над тях в публицистиката си, свързва се с едни от най-известните интелектуалци на своето време, изявява се като приятел на СССР (1930-1936). В емиграция пише източни легенди, поеми в проза, лирика, пълна с тъга по родината, романа „Уста Каро”, който остава недовършен. Пише много спомени, статии и очерци за Пушкин, Крилов, Чехов, Горки, Руставели, Низами, Шарл дьо Костер и други представители на световната култура. В годините на Първата световна война (1914-1918) създава историческата балада “Нашите предци” (Женева, 1917) за безсмъртието на народа. В поемата „Сасма Мгер” (Женева, 1919) е пресъздаден образът на могъщия Мгер, застъпник на онеправданите. Връща се окончателно в Армения през 1936 г., развива активна културно-обществена дейност, създава цикли с нови стихове („На моята родина”, 1940, „Арменска архитектура”, 1942, и др.), преработва поемата „Сасна Мгер” (1937). Академик на АН на Арменска СССР (1943). За патриотичните му стихове, написани по време на Отечествената война, му е присъдена Сталинска награда (1946). Бил е депутат във Върховния Съвет на Арменска ССР. Член на Съветския комитет в защита на мира. Председател на Съюза на писателите на Армения (1946-1957). Награден с два ордена „Ленин” и медали. Умира на 82 г. на 17.10.1957 година в Ереван. Погребан в Ереван, в пантеона „Комитас”. Александър Блок още през 1916 г. пише: “… поетът Исаакян е първокласен; може би толкова свеж и непосредствен талант сега няма в цяла Европа”. По стиховете му са създадени песни, произведенията му са преведени на редица чужди езици. На български е превеждан от Димо Боляров, Иван Николов, Марко Марков. През 1967 г. у нас излиза „Избрани стихотворения и поеми”(Библиотека „Съветски поети”, НК) в превод на Димо Боляров.
Публикации:
Поезия:
СТОИ ПРИВЕДЕН БАЩИН ДОМ…/ превод: Марко Марков/ брой 34 ноември 2011
АКО ДАЛЕЧ ОТ РОДЕН КРАЙ УМРА…/ превод: Димо Боляров/ брой 42 юли 2012
ВИДЯ КОШУТАТА ЕЛЕН…/ превод: Марко Марков/ брой 57 декември 2013
ЗАПЯ СЪРЦЕТО МИ РАНЕНО…/ превод: Димо Боляров/ брой 72 април 2015
