Георги Воде

превод: Нико Стоянов

                В памет на Андрей Германов

Цветя-снежинки тихо светят
и се въздигат на небето,
като отбрулени крилца
от нечии добри сърца.

Аз виждам как тълпа се движи,
отрупана до гуша с грижи -
сумти, шуми, скимти, тупти
по земния си път… А ти -

опрян на своята Опора -
(от огневицата наскоро
възвърна се като от плен),
пристъпваш тежко наранен,

а на лицето нищо няма
от болката велика… Само
в душата бликнал е за миг
дълбоко синият й вик:

„Самоубийствено живеем…”
А вън безлунно се люлеят
снежинки-венчелистчета;
два реда твои чист чета,

болят ме всичките ти думи -
какво, кажи, те спря на друма?
Потъва паметта в тъга -
Андрей, а как си там сега?…

15.05.1981 г.