Ованес Ерзънкаци (Плуз)

превод: Марко Марков

***
Светът е колело огромно,
ту горе е, ту долу с нас.
Сега си на върха, но - скромно:
в подножието си след час.

Тъй дърводелецът не спира
да прави люлка и ковчег:
един се ражда, друг умира,
а той се труди всеки век.

***
С товар от грехове,събран
през всички минали години,
аз тръгнах след един керван,
запътен в небесата сини.

Тук моят ангел се яви,
изслуша ми и тъй ми рече:
„С такъв голям товар, уви,
не си за рая ти, човече!”

***
Езикът ни е дар велик:
звънлив, камбанен, вдъхновен.
Нам бог е дал един език,
а на змията - раздвоен.

А който два езика има,
добър и зъл - не е човек:
той на змията е роднина,
от всички мразен е навек.

***
По-бърже опомни се ти,
о, безразсъдни человече!
Продал душа, предал мечти
ти, роб на низки страсти вече

пируваш ден и нощ с една
безумна ярост: зъл и гаден,
охранваш тучна плът - храна
за своя червей безпощаден.