Ованес Ерзънкаци (псевдоним - Плуз) е арменски поет, учен, философ, обществено-политически деец от 13 век. Прозвището Плуз получава по името на родния си град или манастира, където е учил. Роден през 1230 г. в град Ерзънка (сега Ерзинджан, в Източна Мала Азия, Турция), чието население до арменския геноцид в началото на 20 век в по-голямата си част се състои от арменци. Детството му минава в манастирски планински училища. После става ученик на прославения учен Вардан Аревелци в Североизточна Армения, за който си спомня по-късно с дълбока благодарност, наричайки го свой духовен баща. Получава големи знания по философия, космология, граматика, естествени науки, музика и лекуване. 1270-1280-те е най-активният период от живота на Ерзънкаци, когато той участва активно в научния и политически живот на страната си, посещава различни градове на Армения и Киликия, посещава Йерусалим и Тпхис (Тбилиси), навсякъде ползвайки се с голям авторитет. Ерзнкаци води борба с униатското движение, получило широко разпространение и придобило остър политически характер през XIII-XIV в. Той пише специални назидателни речи, църковни канони, в които отстоява независимостта и националната самобитност на арменската църква и държава. През 1280 г. в Ерзънка той организира «Братство» на занаятчиите и търговците от града и съставя «Устав и канони» за «Братството». През 1281 г. заминава за Теодуполис (Карин, сега Ерзурум в Източна Турция) като посланик на католикоса, написва «Тълкувание на граматиката», завършено през 1291 г. Умира през 1293 г. За популярността му говорят стигнали до нас легенди, според които гробът на поета в църквата Св. Ншан в Ерзънка бил място за поклонничество. Езикът на произведенията му е изискан и същевременно достъпен, наситен с народни пословици и поговорки. Автор на много творби в стихове и проза, на редица произведения по философия, космография и граматика. За творчеството му са характерни хуманизмът и чувството на патриотизъм, в лирическите му четиристишия звучат любовни мотиви, възхищение от природата.

Публикации:

Поезия:

СВЕТЪТ Е КОЛЕЛО ОГРОМНО…/ превод: Марко Марков/ брой 34 ноември 2011