СЪДБАТА НА ПОЕТА
превод: Литературен свят
Книгата на Андрей Ге “До Машук. Ретроспектива на гибелта на М.Ю.Лермонтов” е литературоведско изследване на последните години от живота на великия руски поет М.Ю. Лермонтов, на писателското му и живописно творчество.
В нея е изложена ретроспектива на гибелта на гения, строго основана на документални източници. Авторът за първи път представи версията си за убийството на поета през 1999 г.
При обсъждане с много читатели и специалисти той развива, обосновава и последователно я излага в излезлите по-рано шест книги: “Божественият певец” (2001 и 2003), “Син на страданието” (2002), “Пленник на честта” (2004), “Неведомият избраник” (2006), “Музи на вдъхновението” (2007) и “Обичам Отечеството…” (2004). Тези книги с общ тираж 10 хиляди се разпродадоха за кратко време.
Настоящата книга е продължение на разговора за творчеството и трагичната съдба на поета. Посочените от автора доводи, факти и документи, позволяват да се преразгледа по-рано съществуващата версия за гибелта на Лермонтов при дуел като несъстоятелна, измислена от участниците в убийството поради страх от наказание.
От посмъртната съдба на поета се вижда нагледно, че с документите трябва да се работи или поне те да бъдат четени внимателно. Защо разговорът за гибелта на поета винаги се започва от дуела? Защо хората не се интересуват какво се е случило до убийството? Малцина знаят, че самата дума “дуел” е била произнесена след гибелта на поета. Тя е разпространена от участниците в убийството. Кой е казал, че е имало дуел? Кой го е видял? Имало ли е хора, както в случая с пушкиновия дуел през 1837 г, думите и постъпките на които да са достойни за доверие? Защо и досега не се приемат под внимание действията на мнимите приятели преди убийството на поета? Откритите им подстрекателства и активното им търсене на изпълнител? Техните объркани показания при разследването: кой, как е пристигнал и си е заминал, как и къде е стоял и какво конкретно е правил в долината на Машук в онази фатална лятна вечер? А допуснатите от следствието, непозволени от закона съгласувания между показанията на тези лица или манипулациите на Комисията на военния съд с участието на участника в убийството А. В. Василчиков по подмяната на пистолета два месеца след следствието - как да се разбира?..
А. С. Ноздрин (1904-2006) - писател и поет от 1943 г., - обърнал внимание на още един важен момент: “Към делото за убийството на М.Ю. Лермонтов не е бил привлечен нито един от видните юристи! Лекари многократно са анализирали раната на поета. А криминалисти нито веднъж не са разглеждали делото за убийството! Това е удивително?!”
Лермонтов знаел за интригите на “заклетите си приятели” и предчувствал гибелта си. Той заминал след 12 (или 13) юли в Железноводск, за да избегне срещата с тях. Но на 15 юли 1841 г. със записка бил извикан в Пятигорск. За там и поел на кон надвечер. Какво е помислил поетът, виждайки мъждивия “черкезин”, самотно стоящ до храстите край пътя между Машук и Перкалската скала никой никога няма да научи. Вероятно, изстрелът на “приятеля” почти от упор за него, седящия на коня, е бил неочакван. Куршумът минал косо през тялото му, без да засегне сърцето. От ефекта на болката настъпил шок, а после смърт. Почувствал ли я той, преминавайки, както твърдят материалистите, в небитието? Вероятно през мъченическите си часове, равни на страданието на Божия син на кръста, той е намерил безсмъртието, към което е вървял, създавайки удивителни творения на човешката мисъл…
Читателят може да се съгласи или да не се съгласи с нашата версия: било е извършено престъпление - мошеникът на карти, запаснякът Николай Соломонович Мартинов подло е убил Лермонтов. Приятелите му помогнали да фалшифицира престъплението като дуел, без особено да рискуват положението си. Не можели да не помогнат. Именно те го задействали като основен участник в кървавата интрига. Те знаели: такъв изход очаквал дворът и самият император! В полза на тази версия свидетелстват всички налични факти…
Глави от книгата са публикувани в сп. “Московский вестник” (6/2008 с.152-242 и 2/2011 с.228-262), получили са литературната награда на “Московский вестник” в номинацията “Свободни материали” (2/2009, с. 5).
Книгата е полезна за учащите, преподавателите и всички, на които е скъпо името на гениалния творец.
Редакторски материал на в. Московский литератор, №13, юни, 2011 г.