Махмуд Даруиш

превод: Азиз Шакир-Таш

Сбогом на това, с което ще настъпи времето
                                             след малко… Сбогом.
Сбогом на това, с което ще настъпят
                                             и пространствата…
На нощта прилича мойта нощ,
                                             на пясък - моят пясък,
ала вече не принадлежи сърцето ми на всички.
Сбогом на оназ, която аз ще възприема за родина… и за гибел.
Аз ще зная как след малко ще мечтая,
или след година;

аз ще зная изхода от танца на кинжала с лилията
и от мен как маската ще смъкне маската.
Да грабна ли живота си, за да съм жив
                                                   за още няколко минути -
мигове между подземия и минаре -
и да съпреживея климата на възкресението
                                                   посред пира на жреците,
та да знам, каквото знаех? Аз видях…
сбогуване видях.