Махмуд Даруиш (13.031942-9.08.2008), палестински поет и прозаик, е роден в несъществуващото вече село Баруа, близо до Акка в Северна Палестина (Западна Галилея), която семейството му напуска през 1948 г., установявайки се в Ливан с първата вълна палестински бежанци. Баща му е земевладелец, сунит. Майка му е неграмотна. Две години по-късно се връща в Палестина, където завършва средното си образование, след което работи като журналист в Хайфа. На 19 г., през 1960 г., публикува първия си сборник със стихове. През 1961 г. се присъединява към Израелската комунистическа партия и за кратко е редактор във вестника на партията „Ал-Итихад”. Тясно свързан с политическия живот, попада няколкократно в израелските затвори през 1961, 1965 и 1967. През 1970 г. учи година в СССР - в Московския университет. През 1971 г. работи във вестник „Ал-Ахрам” в Кайро (Египет), после се установява в Бейрут, където е центърът на палестинската съпротива, издава сп. „Палестински проблеми”. Принуден да бяга, живее в Кипър, Йордания, Тунис (1982) и Париж (Франция). След като става участник в Организацията за освобождение на Палестина (ООП) през 1973 г., му е забранено да живее в Израел. През 1983 г. става носител на международната Ленинска награда „За укрепване на мира между народите”. Член на Изпълнителния комитет на Организацията за освобождение на Палестина (1983) и автор на химна на организацията. Дългогодишен председател на Съюза на палестинските писатели. През 1988 г. пише текста на Декларацията за независимост, с която е обявено създаването на независимата държава Палестина. Основател на авторитетното литературно списание „Кармел”. Един от най-известните и най-четените съвременни арабски поети. Книги: „Врабче без крила” (1960); „Листатата на маслината” (1964), „Един влюбен от Палестина” (1966); „Птичките умират в Галилея” (1970); „Обичам ли те, не те ли обичам” (1972); „Венчавки” (1977); „Една роза по-малко” (1986); „Възхвала на високата сянка” (поема, 1982); „Това е песен, това е песен” (1986) и др. Пише публицистика и художествена проза - книгата „Памет за забравата” (1987), своеобразен дневник на обсадата на Бейрут. През 1994 г. му е присъдена наградата „Палестина - Махмуд Хамшари” за цялостно творчество. Стиховете и прозата му са превеждани на 35 езика. Бил е гост на Международната писателска среща в София (1977), а през 1988 г. в поредицата „Поетичен глобус” на издателство „Народна култура” излизат избрани негови стихове в превод на български език под заглавие „Паспорт”. Носител на редица литературни награди: Кавалер на Ордена за изкуство и литература (1993; Франция), „Златен венец” на Стружките вечери на поезията (2007) и др. Признат за национален палестински поет и основоположник на съвременната палестинска култура. Умира на 67 г. в болницата Memorial Hermann в Хюстън, щата Тексас, погребан в град Рамала в Палестина. През 2009 г. излиза книгата му „След тебе няма след” в превод на Мая Ценова и Азиз Шакир-Таш.

Сайт на писателя: http://www.mahmouddarwish.com/

Публикации:

Поезия:

СБОГОМ НА ТОВА, КОЕТО ЩЕ НАСТЪПИ/ превод: Азиз Шакир-Таш/ брой 34 ноември 2011

ФАНТАЗИЯ ЗА ФЛЕЙТА/ превод: Мая Ценова/ брой 69 януари 2015

МИНУВАЧИ В ДУМИ МИМОЛЕТНИ/ превод: Мая Ценова/ брой 77 октомври 2015

За Махмуд Даруиш:

СПОМЕН ЗА МАХМУД ДАРУИШ/ автор: Роман Кисьов/ брой 69 януари 2015