Олег Шестински

превод: Григор Ленков

Там, дето млад Стоян
се появил с дружина -
и турският султан
не можел да премине.

Преследвал го врагът
из урва и дъбрава -
смразявал го страхът
на страшната му слава.

Но ловко той се крил,
връхлитал с изненада..
Най-после хванат бил,
издебнат от засада…

И свързали те с яд
ръцете му отзад,
към село го повели.
А прав и горд сред тях,
пристъпвал той без страх…
И туй у попа спрели.
Той имал дъщери,
две палави сестри,
не знаели умора.
Те, станали в зори,
метели тъкмо двора.

- Тъжим за теб, прости…
Оплаквахме юнака,
че ще увиснеш ти,
Стояне, пред конака.
Отметнали яшмак,
ханъмите доволно
ще гледат как юнак
умира храбро, волно.

- Не жаля, не бледнея,
че скоро ще умра.
От страх да тръпне бея,
щом в него аз се взра.
Ала ми изперете
ризата добре,
перчема ми срешете,
щом трябва да се мре:
тя бяла да белее
под сини небеса
и вятър да ветрее
моята коса.