Марк Любомудров

Марк Николаевич Любомудров, руски писател, публицист, критик, историк на руската култура и държавност, театровед, обществен деятел, вицепрезидент на Международния фонд за славянска писменост и култура, е роден на 26.02. 1932 г. в Ленинград. Внук на православния свещеник протойерей Николай Иванович Любомудров, репресиран и разстрелян през 1918 г. и през 2000 г. на Архиерейски събор на Руската православна Църква причислен към светите новомъченици. Завършва с отличие изкуствоведския факултет на Ленинградския театрален институт „А. Н. Островски” (1956). Работил е като завеждащ литературната част в Ярославския драматичен театър „Ф. Г. Волков”, в Ленинградската телевизия, в периода 1971-1987 г. ръководи сектор в Ленинградския институт за театър, музика и кинематография, бил е научен сътрудник на Ленинградската консерватория (1987-1989). Национално-руската ориентация на Любомудров неведнъж е била преследвана и критикувана от русофобските кръгове. За “русофилство” е изключен от Общоруското театрално общество (1987). През януари 1996 г. започва да преподава в юридическия факултет на Санкт Петербургския държавен университет за водни комуникации. През 2005 г. влиза в Главния съвет на възстановения Съюз на руския народ. Член на Съвета на Световния руски събор. Професор, действителен член на Петровската академия на науките и изкуствата, член на Съюза на писателите на Русия и Съюза на театралните дейци на Русия. Член на научния съвет на Института за руска цивилизация. Дебютира в печата през 1955 г. От края на 1960-те г. участва в руското национално-патриотично движение, в което става известен като един от най-енергичните и мъжествени защитници на традициите на руската култура. Статиите и изказванията му в годините на „перестройката” получават резонанс в цялата страна. Публикациите му в патриотичните издания, особено статията „Театърът започва от Родината” (сп. „Наш съвременник”, 1985) предизвикват истерична критика от русофобските и космополитични списания и вестници. Но те не успяват да парализират дейността на публициста. Участва в екологичното движение - ръководи Комитета “Нева-Ладога-Онега”, който се бори срещу “обръщането” на северните реки. Един от учредителите на руското литературно обединение “Единство” (в състава на Съюза на писателите на РФ, 1988). Инициатор и организатор на създадения в Ленинград отдел на Общоруския фонд за култура (1989) и Международния фонд за славянска писменост и култура (1989). Ръководител на издателство „А.С. Суворин” (от 1990), публикуващо религиозно-патриотична литература. Автор на 12 монографии и над 300 статии. Трудове по история на руския театър: „Най-старият в Русия” (1964), „Фьодор Волков и руският театър” (1971), „Епоха и години на най-старата сцена” (1981), „Н. Симонов” и „Ю. Завадски” (1983 и 1986, от поредицата „Животът на забележителните хора”) и др. Един от най-дейните защитници на традициите на руското театрално изкуство. Публикува в списания „Млада гвардия”, „Наш съвременник”, други издания. Публицистичните му статии съставят книгите „Съдбата на традициите” (1983), „Размисли след среща” (1984). Под негова редакция и с негово авторско участие излиза сборникът „Руски фронт” (1998). Истински манифест на националната школа в изкуството става книгата на Любомудров „Противостояние. XX век: традиции - авангард” (1991). Два издания има книгата му „Руска отбрана” (2003, 2005). Живее и работи в Санкт Петербург.


Публикации:


Публицистика:

ЦЕНАТА НА ИЗКУПЛЕНИЕТО/ превод: Татяна Любенова/ брой 27 март 2011

В ПАМЕТ НА СЕРГЕЙ СЕМАНОВ/ брой 34 ноември 2011

ТРАГИЗМЪТ НА ГИБЕЛТА/ брой 52 юни 2013

РУСКАТА КЛАСИКА НА СЦЕНАТА/ брой 86 юли 2016

ВАМПИЛОВ/ брой 86 юли 2016