Олег Шестински

превод: Йордан Янков

Зная дом на мой добър приятел -
той иззидва печка като храм;
ще я тупне с длан, ще каже: - Хайде,
давай, жено, водката насам!

Там
между стените от кирпичи
ляга мирис на тесто и плод.
В печката погача се изпича
като под извит черковен свод.

Там -
тогава силен дъжд валеше -
се отбих като случаен гост.
Възрастна стопанка ме посрещна
с алени малини на поднос.

Там, опит от тайнствено блаженство,
в стаите прекрачвах мълчешком.
Там разбрах, че трябва да съм женен,
за да имам свой уютен дом.

Зная, че дошло е време вече
да си спомням майчиния глас…
Скитайки по пътища далечни,
винаги ще губя нещо аз.

Виждам под прозореца отворен -
в двора се издига бор голям.
Клоните му се стремят нагоре,
коренът му си остава там.