Костас Кариотакис

превод: Кръстьо Станишев

НА СТАТУЯТА НА СВОБОДАТА

О, Свобода, разкъсва небесата
короната ти. Твоят блясък славен,
без да гори, народи ослепява.
Американци - пеперуди златни -
със стойността на долара пресмятат
метала ти, божествен и изгряващ.

О, Свобода, ще купят твойта плът
търговци, монополи и банкери.
Във дългове векът ни пак трепери
и много грехове ще прочетат
потомците, когато те сравнят
на Дориан Грей със портрета верен.

О, Свобода, за теб сега жадуват
лесът далеч, в градините цветята,
и хората, приемащи тъгата
като трофей в борба, и се вълнуват
деня да продължат, да съществуват -
о, мъртъвци, останали без святост.

СЪС ДАРОВЕТЕ НА ДУШАТА СИ

Със даровете на душата си ела!
Приготвил съм ти черната си стая.
В градината ни боледува Март в мъгла,
изнемощял, в сърцата ни ридае.

Със мирото на своето сърце ела.
Ела, ще ти хареса всичко много.
Отрязах розата, която нежно зла
се смееше пред мрачния ми поглед.

Със свойто нежно състрадание ела,
на болката си с тихото спокойствие,
над моите очи сложи ръка едва,
за да утихне ужаса ми нощен.