Никифорос Вретакос

превод: Кръстьо Станишев

БЕЗ ПЛАТНО

Ако ни влачат крайбрежните вълни без платна, без гребла,
ако ни вземе нощта без звезди,
ако ни кани без слънце денят,
тогава къде е светът?

АТАКА

Зад хляба тази вечер слънцето се скрива!
Цветя на злото никнат в Черна планина
и хиляди очи с див блясък я обвиват,
пак бдят земя и небеса във тъмнина.

И виждат гладните - звезди във хляба блясват,
земята губи се под техните тълпи,
сияние на мъртви хаоса опасва,
трепери вихъра на скърцащи зъби.

Бог - истина ви казвам - стража мълчалива
при гробовете на умрелите ще прати.
Зъбът ни плочите им каменни пробива.

Разкъсват гладните кордоните. Словата
ма мъртвия Камброн* към Бога в псалм се сливат
и ето - ангели затварят небесата.

—————

*Камброн - маршал на Наполеон, който при Ватерлоо на искането на англичаните да се предаде, отговорил с една дума: „Л…а!” бел. прев.

МАЙКА И СИН

Връз хребета на времето се биеше синът,
а майката в ръцете си държеше планините,
за да стои синът й прав - бронз, сняг и облак. Пинд
ехтеше, сякаш празник бе на Диониси. Сприи
влечаха песни, скачаха елхите и танцуваха
скалите, всички викаха: „Напред, деца на Гърция!…”
И саби от сияние кръстосваха душите,
реките заотстъпваха, разместваха се гробове.
А майките се качваха по стръмни канари,
подобно Богородици, със благослов на рамо
те при сина отиваха и вятърът отвред
ги блъскаше, развързваше чемберите, косите,
разкъсваше фустаните и удряше ги с нож,
но те вървяха смело и отиваха високо,
в колона се изкачваха до облаците чак
и чезнеха със вдигнати чела една след друга.