ДОГОВОР
превод: Красин Химирски
(за разрушаване и построяване отново на Патерсън)
Човешка плът, коли, катран, подземия в скалите,
звучи жестоката, брутална музика на капитала.
Триони изличават
музиката и чувствата ни. Разядена е и речта дори.
Явих се тук
от кипналата кръв на мойте вени, от ледения страх
за смъртта на хората и на познанието, от ледения страх за
мен самия.
Жилетки романтични, одежди на смъртта
празни се ветреят, празни си издигат пръстите нагоре,
сърцата ни зачеркват, зашеметени в черна плът. Така
изкусни са
лъжите им. О, колко съвършени, колко ловки
са глупавите негри! Високоговорителите се избират
помежду си,
не ще се довлекат до Тифани, не ще си смажат
неръждаемите глави
в откритата наглост на безсърдечния закон на печалбата.
Не сте мои братя, вие, дърти копелета, издъхващи
под сбръчканата кожа в износените
господарски смокинги. В критичните мигове на душата им
отеква
соул-музиката на Кеб Калауей, която смятат, че ще ги
спаси
от погледите ни. Зад последната спирка,
където не спира циркът. На опашката зад тълпите -
вулгарни звуци дишат и насилие към всеки,
когото срещнат по света. В бели меки шапки, убити,
те остават неми
пред онова, което белите роби направиха с бащите ни.
Те трупат безсловесност и се молят
в подножието на призрачни затвори да бъдат царе,
когато всичко е мълчание и всичко се превръща в
камък,
когато даже глупавите плодове на мъжеството им
блестят от тежко злато
или от друг метал и те не могат да ги изядат.
