Лерой Джоунс
Лерой Джоунс, известен и с ислямското си име Имаму Амира Барака, американски писател, е роден на 7.10. 1934 г. в Нюарк, щат Ню Джързи. Поет, драматург, прозаик, критик, културолог, ляв политически активист. Един от най-известните съвременни чернокожи поети и представители на негърското движение в САЩ. Произхожда от семейство на учители и свещеници. Баща му е пощенски служител, майка му - социален работник. Завършва философия и религия. Служи във ВВС на САЩ (1954-1957) като артилерист, достигайки до чин сержант. Продължава обучението си по сравнителна литература в Колумбийския университет. После живее в Гринуич Вилидж, работи в музикално студио, в литературно списание. Посещава през 1961 г. Куба, която защитава в произведенията си. Публикува първата си книга през 1961 г. Основател на Движението за черно изкуства в Харлем в 1960-те г. През 1966 г. се жени за втората си съпруга, Силвия Робинсън, която по-късно приема името Амина Барака. През 1967 г. приема исляма. Около 1974 г. се дистанцира от черния национализъм и става марксист и поддръжник на освободителните движения на третия свят. Създава. Автор на повече от 40 книги с поезия, драми, белетристика, есета, музикална критика, преподава в редица университети. Гостуващ професор в Колумбийския университет (1982-1983). Допринася за борбата със СПИН. Активен критик на ционизма (писателят се разграничава от обвиненията в антисемитизъм), гей-движението, расизма, неоколониализма на Запада. Стихосбирки: „Саботаж” (1963), „Мъртвият лектор” (1964), „Изучавайки целта” (1965), „Черно изкуство” (1966), „Черна магия” (1969), „Избрани стихотворения на Амира Барака - Лерой Джоунс” (1979), „Избрани стихотворения” (1995), „Нови стихотворения” (1996). Драми: „Холандецът” (1964), „Корабът на робите” (1970) и др. Романи: „Системата на дантевия ад” (1965). През 1968 г. съвместно с Лари Нил издава книгата “Черен пламък. Антология на афроамериканската литература”. Съставител на антология на афроамериканските жени (1983). Автор на „Автобиография” (1984). Други книги „Суровите факти” (1976), „Ходът на историята” (1977). Автор на книгата „Черна музика” (1967), очерци и бележки за музикантите на американския джаз. В книгата “Народът на блуса. Негърската музика в бяла Америка” (1963) разглежда блуса като феномен на афроамериканската култура. За писателя са снимани редица документални филми. Един от малцината американски писатели, в чиито творби се откроява стремежът към социална справедливост. Живее в Нюарк със съпругата си Амина Барака, имат пет деца. Почетен професор на Университета в Ню Йорк, лауреат на Ню Джърси. Носител на наградата „Лагстън Хюз” (1989), на Американската академия на изкуствата и мн. др.
Сайт на писателя: http://www.amiribaraka.com/
Публикации:
Поезия:
