Марио Бенедети

Марио Бенедети (14.09.1920, Пасо де лос Торос, Такуарембо - 17.05. 2009, Монтевидео), уругвайски писател, драматург, литературовед и журналист, е роден в семейство на италиански емигранти. На 4 г. пристига със семейството си в Монтевидео, където учи в немска гимназия (1933) и лицея „Миранда”, но не го завършва - през 1935 г. е принуден да прекъсне образованието си по финансови причини. От 14-годишен работи във фирма, произвеждаща резервни части за автомобили. В периода 1938-1941 г. живее в Буенос Айрес в Аржентина, а през 1945-1974 г. е журналист в седмичника„Марча” (Монтевидео). Същевременно ръководи и литературния вестник „Маргиналия” (Marginalia) (1948-1949), а от 1949 г. е член на редколегията на литературното сп. „Нумеро” (Numero). През 1964 г. работи като театрален критик във „La manana”. От 1966 г. е член на журито, присъждаща наградата на кубинския институт за култура „Casa de las Amеricas”. През същата година става член на съвета на директорите на “Casa de las Amеrica”, основава и ръководи център за литературни изследвания (до 1971). От 1971 г. е директор на отдела за испано-американска литература към философския факултет на Републиканския университет (Universidad de la Rep?blica) в Монтевидео. След военния преврат от 1973 г. подава оставка в университета и напуска Уругвай за 12 г. - живее в Аржентина, Перу, Куба, Испания. През март 1983 г. се връща в Уругвай, ръководи редакцията сп. „Brechа”, приемник на „Marchа”. Първата му книга излиза през 1945 г. , а последната - стихосбирката „Свидетел на самия себе си” през 2008 г. Автор на над 80 книги с поезия, разкази, романи, есета, преведени на повече от 20 езика. Лауреат на международните награди „Амаркорд” (1975), „Феликс Варела” (Куба, 1982), „Христо Ботев” (1986), „Златен пламък” (Брюксел, 1987), „Хуан Хосе Моросоли” (1996), „Леон Фелипе” (1997), „Кралица София” за ибероамериканска поезия (1999), „Хосе Марти” (2001), „Етносур” (2004), „Менендес Пелайо” (2005) и редица други. Ордени: „Франсиско де Миранда І степен” (Венецуела, 2005) и др. Почетен доктор на университета в Уругвай, университетите в Аликанте, Валядолид и Хавана, почетен член на националната Академия за литература в Монтевидео. Умира на 89 г. в Монтевидео.


Публикации:


Поезия:

ТОЗИ ГРАД Е ЛЪЖОВЕН/ превод: Никола Инджов/ брой 28 април 2011


Проза:

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЕ НАУЧИ ДА ЛАЕ/ превод: Татяна Любенова/ брой 33 октомври 2011

ЛИНГВИСТИ/ превод: Татяна Любенова/ брой 33 октомври 2011