Марио Бенедети

превод: Татяна Любенова

Tрябва да се признае, че това бяха години на упорито, целенасочено обучение, макар и не без моменти на разочарование, в които му се искаше да захвърли тази измислица.
Но в резултат упоритостта победи и Раймундо се научи да лае. Не да имитира лай, както това правят обикновено някои шегобийци или тези, които искат да изглеждат такива, а да лае истински. Каква беше причината, която го тласна към това занимание? На своите приятели той с хумор отговаряше така: “Лая, за да не плача”. Обаче, най-правдивото обяснение бе неговата почти францисканска любов към братята кучета. А любовта, както е известно, е общуване. Как да обичаш, без да общуваш? Най-щастлив за Раймундо бе денят, когато накрая неговият лай бе разбран от Лео, неговият брат-куче, и когато (това беше още по-изключително) той самият разбра какво казва с лая си Лео. От тоя ден, като правило вечер, Раймундо и Лео сядаха да си поговорят и обсъждаха всевъзможни теми.
Въпреки любовта си към братята кучета, Раймундо никога не бе предполагал, че Лео притежава такова тънко възприемане на света. Веднъж вечерта той, чрез най-мъдрият си лай, попита Лео: “Кажи ми откровено, какво мислиш за начина, по който лая?”. Отговорът на Лео бе съвсем кратък и искрен: “Бих казал, че се получава не лошо, макар че трябва да се усъвършенстваш, защото когато лаеш все още се усеща човешкият акцент.”