Валентин Григориевич Распутин, руски писател, публицист, общественик е роден на 15.03. 1937 г. в село Уст-Уда, на р. Ангара, Иркутска област в селско семейство. Детските му години минават в село Аталанка, на 400 км. от Иркутск. Завършва историко-филологическия факултет на Иркутския университет (1959). Работи като журналист в иркутски и красноярски вестници, после се отдава на писателски труд (1966). Печата от 1957 г. Първия си разказ „Забравих да питам Льошка” излиза през 1961 г. в алманаха „Ангара”. Подкрепен през 1965 г. от дошлия в Чита на съвещание на младите писатели от Сибир Владимир Чивилихин. Първа книга: „Забравих да питам Льошка” (разкази, 1961), следват „Край до самото небе” (очерци и разкази, 1966, Иркутск), „Огньове на новите градове” (очерци и разкази, 1966, Красноярск), „Продава се меча кожа” (очерци и разкази, 1966), сборника с разкази, „Човек от този свят” (1967, Красноярск), „Пари за Мария” (повест, 1967, отд. изд. 1968 г. с послеслов от Феликс Кузнецов, прев. на бълг. ез. -1974), „Последен срок” (повест, 1971), „Уроци по френски” (повест, 1973, екранизирана, преведена на български 1974), „Живей и помни” (повест, 1974, Държавна награда на СССР за 1977, преведена на бълг. -1976), „Прощаване с Матьора” (повест, 1976), „Век живей - век обичай” (разкази, 1982), „Пожар” (повест, 1985). Член на писателите на СССР от 1967. Секретар на ръководството на Съюза на писателите на Русия (и понастоящем). Посещава България през 1971 и 1986 г. Кръщава се през 1980 г. Един от инициаторите за спасяването на езерото Байкал през първата половина на 80-те г., за опазването на културни паметници и православни храмове, активно се бори срещу обръщането на северните и сибирски реки на юг - към Средна Азия (проектът на Бергер е отменен през юли 1987). През 1987 г. заедно с Василий Белов и Юрий Бондарев публикува в „Правда” писмо за опасността от разпространението на рок-музиката. На конгрес на Всесъюзното общество за опазване на паметниците на историята и културата (ВООПИК) в началото на 1988 г. осъжда кампанията в пресата срещу, Патриотичното обединение „Памет”. Народен депутат на СССР (1989), депутат във Върховния Съвет на СССР (1989-1991), произнася редица патриотични речи. Членувал в ръководството на Руския Национален събор и Фронта за национално спасение. През 1991 г. заедно с Александър Проханов и Юрий Бондарев подписва „Слово към народа”, което се счита за манифест на събитията от август 1991 г, член на редколегията на в. „Ден”, активно защитава Дома на Съветите през октомври 1993 г. Заема последователна антилиберална позиция, подписва антиперестроечното писмо с осъждане на сп. „Огоньок” („Правда”, 18.01.1989), „Писмо от писателите на Русия” (1990), „Слово към народа” (юли 1991), обръщението на 43-та „Спрете реформите на смъртта” (2001). Издава „Избрaни произведения в 2 т.” (1984) “Избрaни произведения в 2 т. (1990), „Събрани съчинения в 3т.” (1994), „Надолу по река Лена” (очерци, 1995), “В тази земя…” (разкази, 1995), Избрани произведения в 2 т. (1997), събрани произведения в 2 т. (2002). „Дъщеря на Иван, майка на Иван” (повест, 2004, „Национален бестселър” за 2004), „Сибир, Сибир” (очерци, 1991, 2000, 2006). Други книги: „Последният срок: диалози за Русия” (срещи и разговори с Виктор Кожемяко, 2005), „Болката на душата” (срещи и разговори с Виктор Кожемяко, 2007). Два пъти лауреат на Държавна награда на СССР (1977, 1987). Герой на социалистическия труд (1987). Носител на „Трудово червено знаме” (1981). Почетен гражданин на Иркутск (1986). Лауреат на Международната награда „Москва - Пенне” (1996), наградата на Фонда на Св. Андрей Първозвани „За вяра и вярност” (1997), наградата „Ф.Достоевски” (2002), наградата на името на Александър Невски „На Русия верни синове” (2004), Общоруската литературна награда „Сергей Аксаков” (2005). В Иркутск съдейства за издаването на православно-патриотичния в. „Литературен Иркутск”. Един от най-известните писатели на XX век. Произведенията му са преведени на много езици - английски, немски, френски, италиански, литовски, унгарски, полски и др. Живее и работи в Иркутск и Москва. На български са издадени кнгите му „Последен срок. Живей и помни” (повести, 1976), „Повести и разкази” (1978), „Избрано в два тома” (НК, 1983) - последното представително издание на писателя на български език. Умира на 14.03.2015 г.

Публикации:

Публицистика:

СЛУЖБАТА НА ВАСИЛИЙ БЕЛОВ/ превод: Татяна Любенова/ брой 32 септември 2011

За Валентин Распутин:

КНИГИТЕ НА ВАЛЕНТИН РАСПУТИН - МОЛИТВА ЗА РУСИЯ/ автор: Владимир Крупин/ брой 38 март 2012

«ЖИВЕЯ И ПОМНЯ… »/ автор: Екатерина Глушик/ брой 41 юни 2012

ВАЛЕНТИН РАСПУТИН - „ТЕЗИ 20 УБИЙСТВЕНИ ГОДИНИ. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ БЕЗ НАКАЗАНИЯ”/ брой 47 януари 2013

ВАЛЕНТИН РАСПУТИН: СВЕТЛИНАТА НА ЧОВЕЧНОСТТА / автор: Пьотр Краснов/ брой 54 септември 2013

САМ НАД ПРОПАСТТА/ автор: Валентин Курбатов/ брой 71 март 2015