МОРЕ
превод: Божидар Божилов
Тъй да стоя, море, пред тебе без насита,
там горе в планината умилен,
и твойта синева да ми блести в очите,
да съм богат, от твойто злато осветен.
Да бъде тихо, светло есенно следпладне,
да е след дъжд проливен, поривист,
на слънцето кръгът през облаци грамадни
да се усмихва ослепителен и чист.
Из въздуха да плуват острови скалисти,
брегът да е копринена скала,
над някой кораб чайки да се спускат,
да чезнат в светлосинята вода.
Окъпани в дъжда, на твърда пръст по склона
надолу да се плъзгат в танц красив,
златисти пинии с цъфтящи клони,
да трепкат капки в техните коси.
И да увличат леко към водите ширни
рой снежнобели къщици, а те
сред светлия си танц, красиви и немирни,
да пеят непробудени в съня ми блед.
Тъй да стоя, море, любов безсмъртна моя,
да ти се радвам с поглед овлажнял,
да гледам бъднини в простора зноен,
за мен да са страдания и жал.
Догдето някой ден, лукавке, ти ме вземеш,
в разцъфнали прегръдки ме приспиш,
далеч от този ад на черното ми време
и хора с черни, мъченически съдби.
