Костас (Костандинос) Варналис (Бургас, България, 26.02.1884 - Атина, 16. 12.1974), гръцки поет, романист, публицист, литературен критик, фейлетонист, журналист, преводач и общественик, е роден в град Бургас (България), в семейство на обущар. Завършва средно образование в Пловдив, а висше във философския факултет на Атинския университета, бил е учител в България и Гърция, после директор на училище. През 1905 г. публикува първата си стихосбирка „Медени пити”. През 1919 г. специализира във Франция, общува с Анри Барбюс и Ромен Ролан. От там се завръща убеден комунист. В Гърция се занимава със журналистика и преводи. Издава книгата със стихове „Светлината, която изгаря” (1922), сатиричната повест „Народът на скопците” (1923), трактата „Соломос без метафизика” (1925), поемата „Обсадените роби” (1927), памфлета „Истинската апология на Сократ” (1931), повестта-памфлет „Дневникът на Пенелопа” (1946), сборника с исторически портрети „Диктаторите” (1954), стихосбирката „Свободен свят” (1965), драмата „Атал III” (1970) и др. Изобличителният патос, бичуването на уродливостта на буржоазния свят се съчетават в произведенията му с хуманност, светъл поглед към природата, човека, бъдещето. През 1934 г. участва в Първия конгрес на съветските писатели. Носител на Международна Ленинска награда за мир (1959). През 1975 г. в Атина излиза посмъртно сборникът му „Гневът на народа” - стихотворения, писани в периода на военната диктатура от 1967-1974 г.

Публикации:

Поезия:

МОРЕ/ превод: Божидар Божилов/ брой 32 септември 2011

„НАЦИОНАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ”/ превод: Константинос Марицас/ брой 75 юли 2015

КАМБАНАТА/ превод: Божидар Божилов/ брой 85 юни 2016

НЕЗНАЙНИЯТ ВОИН/ превод: Христо Черняев/ брой 127 април 2020