ПЪЛНОТА
превод: Михаил Берберов и Марин Жечев
ПЪЛНОТА
Самотност няма там, дето един човек
копае, свири или мие своите ръце.
Самотност няма там, където две дървета
листата си докосват; или една звезда
се отразява в локвата с вода; или
където птицата лети и пее, търсейки храна.
Самотност няма там, дето от майчината гръд,
все още сучейки, с разтворено блажено устица,
едно детенце спи.
ИЗПРАЩАЙКИ МЪРТВИЯ
З а ч о в е к а: днешния и утрешния.
Всичко за човека.
(Песен за Антигона)
Когато изпровождам мъртвия,
героя славя и възпявам -
за любовта му.
И забранени знамена
ръцете ми към слънцето издигат -
за любовта му.
Видях кръвта
по измърсени, утъпкан сняг -
за любовта му.
Видях и пушките, и шашките
и чух плача без мъст -
за любовта му.
И нито прошка, нито оправдание
ще търся някога -
за любовта му.
Аз пиша върху мрамора:
дошло е време да забравиш любовта
заради любовта си.
ЕПИЧЕСКО СТИХОТВОРЕНИЕ
И ехото, изпълнено със слънце и любов,
е епос. И кълбото земно
във вековечния си път. И листът на дървото
е епос. И ремъците, дето се въртят
около молекулата на светлината, крепяща я,
са епос.
И както смелите протони
бомбардират атома,
така душата ми държавата на светлината
бомбардира.
Но впрочем
аз не дойдох,
за да изследвам времето. Нито пространството,
нито пък масата на вечната материя.
Нито върху работната си маса да разпъна
числа и да доказвам онова,
което се самодоказва.
Тук съм
да бъда вятър, който духа с векове
сред розите и над света,
над целия безкраен свят.
Защото
и капката любов в една-едничка книга
е също епос.
