Йоанис Виларас

превод: Димитър Дублев

Един старец изпаднал в бедност.
За да се храни всекидневно,
дърва той сякъл из гората -
със мъка си изкарвал хляба.

Веднъж, дърва на гръб понесъл,
по тясната пътека крачел.
От слънцето и от товара
не можел дъх да си поеме.

На стръмното по гръб с вик паднал
и озлобен от свойта немощ,
проклинал той живота тежък
и със копнеж смъртта повикал.

Тозчас дошла смъртта при него
със острата коса в ръката,
със поглед див, с лице зловещо.
- Що искаш, старче? - го запитва.

- Ах - старецът отвърнал бързо, -
товарът толкоз ми тежеше,
че те повиках аз, горкия,
да дойдеш малко да помогнеш.