Йоанис Виларас (остров Китира, 1771- Цепелово, 1823) е гръцки поет, прозаик, лингвист, философ и лекар. Син на лекар и учен. От Китира семейството се премества в Янина. Следва медицина от 1789 г. в Падуанския университет (Италия) и в Болоня, където се дипломира. Съден от съд във Венеция за революционна дейност. На 30 г., през 1803 г. става придворен лекар на сина на известния албански бунтовник срещу султанската власт Али паша. Участва в много военни експедиции. През 1820 г., след като Янина пада в ръцете на султанските войнски, Виларас бяга със семейството си, изоставяйки целия си имот. Три години по-късно умира в Цепелово. Пише лирика, сатира, басни, гатанки, превежда от чужди езици, както и от старогръцки (Анакреон, Пиндар, Платон, Тукидид). Предлага проект за фонетичен правопис. Един от първите създатели на новия гръцки стих. Последовател и новатор на фолклорната традиция в поезията. Творчеството му повлиява значително върху ранното творчество на Дионисиос Соломос, чийто предшественик е.

Публикации:

Поезия:

СТАРЕЦЪТ И СМЪРТТА/ превод: Димитър Дублев/ брой 32 септември 2011

КЪМ ХЛОЕ/ превод: Михаил Маринов/ брой 115 март 2019