НИЩО
превод: Иван Давидков
НИЩО
Времето чезне - река мълчалива -
и под сребристия гребен от пяна
вижда челото ми умълчано,
вижда сърцето ми - бди, не заспива.
Пленник на тая река мълчалива,
вплитам гласа си в бялата пяна,
свеждам челото си умълчано
и - безметежно - сърцето заспива.
Пазя скръбта си - сънят ми бяга.
Пазя гласа си - блясък на шпага.
Пазя душата си - жар от огнище.
Нищо аз нямам и не желая.
Нищо не търся и не мечтая.
Нищо.
Аз имах много, много богатства:
ручей звънтеше в мойта китара,
пееше славей в гората стара,
виждах как пладнето в злато обраства.
Но аз изгубих всички богатства:
ручеят млъкна в мойта китара,
глъхне без славй гората стара,
пладнето в лишей здрачен обраства.
Моля за милост. Протягам длани.
Гласът ми глух е, душата в рани.
Споменът чезне под пепелище.
Нищо не търся и не мечтая.
Нищо не помня и не желая.
Нищо.
***
Делнична ще е смъртта,
ако искаш да я купиш,
ако пипнешком пътуваш
след една неясна сянка…
Нека да си кажем двама
няколко случайни думи,
дето всички си ги казват -
думи без особен смисъл.
И когато пак поема,
трепнал върху твойте устни,
ще ме срещне ли денят
по една пътека ясна
и ще бъдат ли без облак
и небето, и душата?
Кой би могъл, скъпа моя
статуя от хладен мрамор
ласкаво да ти говори,
както аз говорих с тебе,
чистия ти дъх да пие
и любовните копнежи,
в него да трепти гласа ти,
както е трептял у мене
и да стане господар
на сълзите ти пролети?…
