Мануел де Кабрал

превод: Никола Инджов

Видях те да ровиш златни мини в земята,
видях те, негър без земя,
видях те да вадиш диаманти от земята,
негър без земя.
Сякаш собственото ти тяло напарчосано
изравяш от земята,
като копаеш въглища в земята.
Сто пъти съм те виждал да засяваш земята,
негър без земя.
И твоята пот никога не пресъхва,
тя се стича в земята.
Пот като влага на твоята болка,
като черен облак напоява земята.
Твоята пот, твоята пот! И всичко
заради онзи, който има
сто вратовръзки,
четири луксозни автомобила,
който и не докосва земята.
А ти само като изгубиш земята,
ще направиш своя земята.