Всеволод Михайлович Гаршин, руски писател-реалист, художествен критик, поeт, преводач, е роден на 2 (14 н. с.).02 1855, в имението Приятная Долина, Бахмутска околия, Екатеринославска губерния в семейство на офицер от кирасирски полк, участник в Кримската война. Майката, дъщеря на морски офицер, се включва в революционно-демократичното движение от 1860-те г. Писателят произхожда от старинен дворянски род. Прекарва детството си във военна среда. Когато е 5-годишен преживява семейна драма - майка му се влюбва във домашния възпитател на децата П. В. Завадски, организатор на тайно политическо общество, и оставя семейството. До 1864 г. Гаршин живее с баща си в имение до град Старобелск, Харковска губерния, после майка му го отвежда в Петербург и го дава в гимназия. Завършва реална гимназия в Санкт Петербург (1864-1874), учи в Минния институт (1874-1877), но не го завършва - постъпва като доброволец, редник в Руско-турската война 1877-1878 г., ранен в крака в битката при село Аяслар (сега село Светлен), за личната си храброст е произведен в офицер, в оставка от 1879 г. Печата от 1876 г. (сатиричния очерк „Истинската история на Енското земско събрание”). Истинското му раждане като писател става в България. През 1877 г. публикува разказа си „Четири дни”, последван от „Много късичък роман” (1878), „Произшествие” (1878), „Страхливецът” (1879), „Среща” (1979), „Художници” (1879), „Ординарец и офицер” (1880), „Attalea princes” (1880), „Нощ” (1880), „Из спомените на редника Иванов” (1883), „Червеното цвете” (1883), „Надежда Николаевна” (1885). През 1880 г. се обостря психическото му заболяване (което има от началото на 70-те г.) и лежи 2 г. в Орловската, Харковската и Петербургската психиатрични клиники. Публикува очерка „Петербургски писма”, издава сборника „Разкази” (1882). От 1883 г. служи като секретар на канцеларията на конгреса на представителите на руските ЖП линии и се жени за лекарката Н.М. Золотилова. Пише „Предание за горделивия Агей” (1886) и „Сигнал” (1887). Наред със социално-психологическите и лирико-философски разкази Гаршин пише приказки, фантастична новела, очерци, стихотворения в проза, статии за изложби на передвижниците. Последното произведение на писателя е детската приказка „Жаба-пътешественица” (1887). Остава недовършен романът „Хора и война”. През 1887 г. настъпва поредната тежка депресия: принуден е да остави службата, започват семейни свади между жена му и майка му - всичко това води до трагичния край. Умира на 24.03. (5.04.) 1888 г. в Санкт Петербург, след като се хвърля от стълбището на 19. 03. с. г. Погребан в Петербург. Разказите му са високо оценявани от Толстой, Салтиков-Шчедрин, Тургенев. На български са издадени всичките му основни произведения.

Публикации:

Поезия:

СЪБРАХМЕ СЕ, ДРУГАРИ, ПРЕД РАЗЛЪКА…/ превод: Божидар Божилов/ брой 64 юли 2014

ДРУГАРИ, СБРАХМЕ СЕ НИЙ ПРЕД РАЗЛЪКА…/ превод: Николай Бояджиев/ брой 127 април 2020

УВИ, НА МЕН НЕ МИ Е ОТРЕДЕНО…/ превод: Анатолий Чирков/ брой 165 февруари 2024

Проза:

ИЗ „СТИХОТВОРЕНИЯ В ПРОЗА”/ превод: Анатолий Чирков/ брой 31 юли 2011

ЗЕМЕН РАЙ - НЕЩАСТЕН НАРОД/ брой 64 юли 2014

За Всеволод Гаршин:

ТАЙНАТА СИЛА НА ВОЙНАТА/ автор: Генадий Красников/ брой 31 юли 2011