Всеволод Гаршин

превод: Николай Бояджиев

***
Другари, сбрахме се ний пред разлъка;
едни - на смърт вървят,
а други, пред раздяла, свойта мъка
в сърцето си таят.
Защо сте всички мрачни и печални?
Не гледайте така!
Въздишките и мислите си жални
гонете вий сега.
Ще тръгнем! Не капризът на владетел
на смърт ни днес зове;
свободни са, могъщи виковете
на наште редове,
но не с числото войни, не с конете
се славим на война,
а с туй, че носим във гръдта завета
на родната страна!
На смърт за свои братя тя отправи
нас - свойте синове,
не ще допуснем: „Бягаха безславни
пред наште врагове!”
Ще победим или в бой ще загинем,
тъй вожда обеща,
за доблестта славянска стълб ще вдигнем,
невиждан от света…

Септември 1876 г.