Всеволод Гаршин

превод: Божидар Божилов

***

Събрахме се, другари, пред разлъка;
едни на смърт вървят,
а други - със горчива, скрита мъка -
„прощавайте!” мълвят.

Защо така изпращате ни жални,
приятели добри?
Далеч гонете мислите печални,
въздишките дори!

Не тръгваме ний по каприз отгоре
да страдаме и мрем;
зовът ни боен е свободен, хора,
врагът не ще ни спре.

Не е мощта ни в броя на бойците,
ни в тактиката - знам,
а в туй, че днес на русина в гърдите
е родната страна.

За наште близки тя на смърт ни прати -
а родните момци -
не ще търпим да каже тя за наште братя
„страхливци-бегълци!”

Септември 1876

—————————–

Стихотворението е написано в чест на руските доброволци, които отивали да се сражават на Балканите срещу турските поробители. бел. прев.

—————————–

***

Друзья, мы собрались перед разлукой;
Одни - на смерть идут,
Другие, с затаенной в сердце мукой,
Прощанья часа ждут.

Зачем печаль, зачем вы все угрюмы,
Зачем так провожать?..
Друзья, тоскливые гоните думы:
Вам не о чем вздыхать!

Мы не идем по прихоти владыки
Страдать и умирать;
Свободны наши боевые клики,
Могуча наша рать,

И не числом солдат, коней, орудий,
Не знанием войны,
А тем, что в каждой честной русской груди
Завет родной страны!?

Она на смерть за братьев нас послала,
Своих родных сынов,
И мы не стерпим, чтоб она сказала:
«Бежали от врагов!»

Мы победим или в бою погибнем,
Как вождь наш обещал,
И доблести славянской столп воздвигнем,
Какого мир не знал…

Сентябрь 1876 г.